Сирни заговезни

В пъстрия зимен календар на българина има няколко празника, при които се извършва обредно пречистване с вода. На прехода между зимата и пролетта идвали огнените клади, с които българите посрещали новия годишен сезон. Празниците, съпроводени с палене на огън и прескачането му за здраве, са няколко. С установени дати са Баба Марта /на 1 март/ и Благовец /на 25 март/. Обикновено те са предшествани от обичая, наричан “Пoклади”, “Oрата кoпата”, Прошка или Сирни заговезни.
Празничната вечер на Сирница е свързана и с обредни песни и хора. В много села след запалването на огньовете, младежите започват да мятат горящи стрели в дворовете на девойката, която харесват. На сутринта момичетата броят стрелите. Която има най-много от тези “огнени предложения”, се счита за най-красива и най-желана.
В нашето село са били характерни “куковете” – млади мъже, ергени, облечени с бели ризи, маскирани, закичени с хлопки/звънци/ и в ръцете с дървени пръчки,  играят по къщите, да гонят злите сили и лошотията. Докато играят оглеждат и си харесват мома за женене.
Освен това, преди да започне вечерята, се извършвало ритуалното искане на прошка. По-младите целували ръка на по-възрастните и искали опрощаване на всички по-големи или по-малки грешки, направени до момента. Само получилият опрощение можел да започне поста с “чисто сърце”.
Червен конец, сварено яйце и бяла халва – това е необходимо за най-веселия момент от трапезата на Сирни заговезни. Това го знаят у нас и децата, защото обичаят “хамкане” или “ламкане” се изпълнява и до днес.Х алвата е  навлязла сред обредните храни доста по-късно. Някога над трапезата, на една от гредите на тавана, закачвали да виси червен конец или мартеница /пресукани бял и червен конец/. На свободния му край здраво прикрепяли едно варено яйце, къс сирене и въглен. След това залюлявали конеца и той започвал да минава около всеки, седнал на трапезата. Който успее да го хване само с уста, ще бъде здрав и честит през цялата година. Обичаят свършвал със запалване на конеца – ако гори добре, реколтата ще е богата...
В пъстрия зимен календар на българина има няколко празника, при които се извършва обредно пречистване с вода. На прехода между зимата и пролетта идвали огнените клади, с които българите посрещали новия годишен сезон. Празниците, съпроводени с палене на огън и прескачането му за здраве, са няколко. С установени дати са Баба Марта /на 1 март/ и Благовец /на 25 март/. Обикновено те са предшествани от обичая, наричан “Пoклади”, “Oрата кoпата”, Прошка или Сирни заговезни.
Празничната вечер на Сирница е свързана и с обредни песни и хора. В много села след запалването на огньовете, младежите започват да мятат горящи стрели в дворовете на девойката, която харесват. На сутринта момичетата броят стрелите. Която има най-много от тези “огнени предложения”, се счита за най-красива и най-желана.
В нашето село са били характерни “куковете” – млади мъже, ергени, облечени с бели ризи, маскирани, закичени с хлопки/звънци/ и в ръцете с дървени пръчки,  играят по къщите, да гонят злите сили и лошотията. Докато играят оглеждат и си харесват мома за женене.
     Освен това, преди да започне вечерята, се извършвало ритуалното искане на прошка. По-младите целували ръка на по-възрастните и искали опрощаване на всички по-големи или по-малки грешки, направени до момента. Само получилият опрощение можел да започне поста с “чисто сърце”.
Червен конец, сварено яйце и бяла халва – това е необходимо за най-веселия момент от трапезата на Сирни заговезни. Това го знаят у нас и децата, защото обичаят “хамкане” или “ламкане” се изпълнява и до днес.Х алвата е  навлязла сред обредните храни доста по-късно. Някога над трапезата, на една от гредите на тавана, закачвали да виси червен конец или мартеница /пресукани бял и червен конец/. На свободния му край здраво прикрепяли едно варено яйце, къс сирене и въглен. След това залюлявали конеца и той започвал да минава около всеки, седнал на трапезата. Който успее да го хване само с уста, ще бъде здрав и честит през цялата година. Обичаят свършвал със запалване на конеца – ако гори добре, реколтата ще е богата...
В пъстрия зимен календар на българина има няколко празника, при които се извършва обредно пречистване с вода. На прехода между зимата и пролетта идвали огнените клади, с които българите посрещали новия годишен сезон. Празниците, съпроводени с палене на огън и прескачането му за здраве, са няколко. С установени дати са Баба Марта /на 1 март/ и Благовец /на 25 март/. Обикновено те са предшествани от обичая, наричан “Пoклади”, “Oрата кoпата”, Прошка или Сирни заговезни.
Празничната вечер на Сирница е свързана и с обредни песни и хора. В много села след запалването на огньовете, младежите започват да мятат горящи стрели в дворовете на девойката, която харесват. На сутринта момичетата броят стрелите. Която има най-много от тези “огнени предложения”, се счита за най-красива и най-желана.
       В нашето село са били характерни “куковете” – млади мъже, ергени, облечени с бели ризи, маскирани, закичени с хлопки/звънци/ и в ръцете с дървени пръчки,  играят по къщите, да гонят злите сили и лошотията. Докато играят оглеждат и си харесват мома за женене.
Освен това, преди да започне вечерята, се извършвало ритуалното искане на прошка. По-младите целували ръка на по-възрастните и искали опрощаване на всички по-големи или по-малки грешки, направени до момента. Само получилият опрощение можел да започне поста с “чисто сърце”.
Червен конец, сварено яйце и бяла халва – това е необходимо за най-веселия момент от трапезата на Сирни заговезни. Това го знаят у нас и децата, защото обичаят “хамкане” или “ламкане” се изпълнява и до днес.Х алвата е  навлязла сред обредните храни доста по-късно. Някога над трапезата, на една от гредите на тавана, закачвали да виси червен конец или мартеница /пресукани бял и червен конец/. На свободния му край здраво прикрепяли едно варено яйце, къс сирене и въглен. След това залюлявали конеца и той започвал да минава около всеки, седнал на трапезата. Който успее да го хване само с уста, ще бъде здрав и честит през цялата година. Обичаят свършвал със запалване на конеца – ако гори добре, реколтата ще е богата...
В пъстрия зимен календар на българина има няколко празника, при които се извършва обредно пречистване с вода. На прехода между зимата и пролетта идвали огнените клади, с които българите посрещали новия годишен сезон. Празниците, съпроводени с палене на огън и прескачането му за здраве, са няколко. С установени дати са Баба Марта /на 1 март/ и Благовец /на 25 март/. Обикновено те са предшествани от обичая, наричан “Пoклади”, “Oрата кoпата”, Прошка или Сирни заговезни.
Празничната вечер на Сирница е свързана и с обредни песни и хора. В много села след запалването на огньовете, младежите започват да мятат горящи стрели в дворовете на девойката, която харесват. На сутринта момичетата броят стрелите. Която има най-много от тези “огнени предложения”, се счита за най-красива и най-желана.
В нашето село са били характерни “куковете” – млади мъже, ергени, облечени с бели ризи, маскирани, закичени с хлопки/звънци/ и в ръцете с дървени пръчки,  играят по къщите, да гонят злите сили и лошотията. Докато играят оглеждат и си харесват мома за женене.
Освен това, преди да започне вечерята, се извършвало ритуалното искане на прошка. По-младите целували ръка на по-възрастните и искали опрощаване на всички по-големи или по-малки грешки, направени до момента. Само получилият опрощение можел да започне поста с “чисто сърце”.
Червен конец, сварено яйце и бяла халва – това е необходимо за най-веселия момент от трапезата на Сирни заговезни. Това го знаят у нас и децата, защото обичаят “хамкане” или “ламкане” се изпълнява и до днес.Х алвата е  навлязла сред обредните храни доста по-късно. Някога над трапезата, на една от гредите на тавана, закачвали да виси червен конец или мартеница /пресукани бял и червен конец/. На свободния му край здраво прикрепяли едно варено яйце, къс сирене и въглен. След това залюлявали конеца и той започвал да минава около всеки, седнал на трапезата. Който успее да го хване само с уста, ще бъде здрав и честит през цялата година. Обичаят свършвал със запалване на конеца – ако гори добре, реколтата ще е богата...
В пъстрия зимен календар на българина има няколко празника, при които се извършва обредно пречистване с вода. На прехода между зимата и пролетта идвали огнените клади, с които българите посрещали новия годишен сезон. Празниците, съпроводени с палене на огън и прескачането му за здраве, са няколко. С установени дати са Баба Марта /на 1 март/ и Благовец /на 25 март/. Обикновено те са предшествани от обичая, наричан “Пoклади”, “Oрата кoпата”, Прошка или Сирни заговезни.
Празничната вечер на Сирница е свързана и с обредни песни и хора. В много села след запалването на огньовете, младежите започват да мятат горящи стрели в дворовете на девойката, която харесват. На сутринта момичетата броят стрелите. Която има най-много от тези “огнени предложения”, се счита за най-красива и най-желана.
В нашето село са били характерни “куковете” – млади мъже, ергени, облечени с бели ризи, маскирани, закичени с хлопки/звънци/ и в ръцете с дървени пръчки,  играят по къщите, да гонят злите сили и лошотията. Докато играят оглеждат и си харесват мома за женене.
    Освен това, преди да започне вечерята, се извършвало ритуалното искане на прошка. По-младите целували ръка на по-възрастните и искали опрощаване на всички по-големи или по-малки грешки, направени до момента. Само получилият опрощение можел да започне поста с “чисто сърце”.
Червен конец, сварено яйце и бяла халва – това е необходимо за най-веселия момент от трапезата на Сирни заговезни. Това го знаят у нас и децата, защото обичаят “хамкане” или “ламкане” се изпълнява и до днес.Х алвата е  навлязла сред обредните храни доста по-късно. Някога над трапезата, на една от гредите на тавана, закачвали да виси червен конец или мартеница /пресукани бял и червен конец/. На свободния му край здраво прикрепяли едно варено яйце, къс сирене и въглен. След това залюлявали конеца и той започвал да минава около всеки, седнал на трапезата. Който успее да го хване само с уста, ще бъде здрав и честит през цялата година. Обичаят свършвал със запалване на конеца – ако гори добре, реколтата ще е богата...