110 години от създаване на Читалището

 

Читалището в с.Тетово е основано през 1907г. от следните просветени селяни, учители и интелигенти:

Димитър П. Ряховлиев, Георги Енчев, Лазар Монев Костов;  учителите -  Петко Минков, Стефан Трифонов, Кица Лефтерова Кривошиева, Марийка Церова, Георги Стоянов Зартов – медицински фелдшер, Никола Георгиев Радославов – секретар-бирник, Иван поп Савов и др.

Първият документ, в който се споменава годината на основаването е „Уставъ на читалището”, приет на редовно общо събрание на 6 ноември 1927г., съхраняван в Окръжен държавен архив – гр.Разград. В чл.71 от раздела „Общи наредби” се казва, че уставът „отменя стария такъв и влиза в сила след утвърждаването му”. Това обстоятелство подсказва недвусмислено, че е имало друг, предходен устав, но архивни книжа и документи до 1927г. не съществуват.

Първият читалищен печат има елипсовидна форма с надпис „Селско читалище с.Тетово” по периферията на елипсата и „Пробуда” – 1907г. – в средата.

Читалището не е имало собствена сграда. Вечерните занимания се водели в старото училище / в двора на църквата/. От 1912г. дейността на читалището е прекъсната поради войните. След 1920г. читалището подновява своите дейности. Включват се младите учители: Никола Лазаров Монев, Георги Георгиев Зартов, Тодор Друмев Кайсоев, Иванка Попова, Елена Георгиева Зартова,райна Пенчева Мянкова, Мара Тодорова, Царева Дипчикова, Люба Ангелова, както и местни интелигенти и прогресивни жители на селото: Симеон Несторов – кмет, Кирил Ив. Несторов, Димитър Петров Драгнев, Борис Ив. Стоев и др.

Годишните отчетни събрания се провеждат в училище „Христо Ботев”, построено през 1914/15г.

Приходите се осъществяват от членски внос, от театрални представления, от дарения, значителна част от коледуване и от читалищната нива – 50 декара. Оземляването става през 1928г. Към 1930г. по този начин се събират около 200 000лв.

Местната партийна организация предлага парите да се определят за фонд „ Построяване на читалище – паметник в чест на падналите във войните”. Другото предложение е било за построяване само на паметник, но то не се възприема и впоследствие отпада напълно.  По-късно се събират още 800 000лв.

Поради липса на сграда през този период за читалищна дейност са били наемани помещенията на Сава Стоянов, Богослов Генов, Антон Ив. Несторов и др.

Един от първите читалищни председатели е бил Гроздан Г. Енчев. Трайни следи като председател е оставил Симеон Ив. Несторов, многократно за председател е бил избиран Тодор Друмев. Никола Лазаров е бил между другото и библиотекар; Георги Зартов - ревностен член и председател на читалището и  на музикалното дружество „Родна песен”; Кирил Ив. Несторов – библиотекар; Гроздан Петракиев Върбанов – председател и др.

От някогашните читалищни дейци трябва с благодарност и почит да отбележим имената на Йордан Иванов, който е бил и секретар, и касиер, и библиотекар, и председател; Георги Илиев Русчев – почти редовен подпредседател, а в определен период и касиер; Михо М. Банев – председател и подпредседател; Райна Пенчева Зартова – секретар; Недка М. Савова – библиотекар; Величка Върбанова Димитрова – председател и др.

Още в ранните години след основаването на читалището неговите членове, а и цялото тетовско население заживяват с идеята за построяване на читалищна сграда. Тази мечта ревностно се е поддържала от тетовчани цели пет десетилетия. В името на тази благородна цел години наред са се събирали парични средства от различни изяви на самодейците и от някои допълнителни приходи и се внасяли на влог. По-късно тези средства били предложени на читалищния съюз към фонда „Строеж на читалище”. / Според друго твърдение събраните суми са били използвани не за строежа, а за закупуването на киномашина в 1950г./

През 1939г. бива закупено дворното място на Петър Попов, което се отрежда за построяване на читалищна сграда. /По други данни закупено е дворното място на Сава поп Савов през 1942г. от Общината, която от своя страна го подарява на читалището./

През 1956г. Тетовската община и обществените организации в селото вземат решение да се започне строежът на читалищна сграда през1957г.

На 27.01.1957г. се провежда общоселско събрание, на което се взема решение за строеж на читалище по реда  на самооблагането. Рано през пролетта на 1957г.  се организира направата на 250 000 тухли и изваждане на цоколен и ломен камък. Строежът се възлага на майстора-строител Иван Станчев Колев и неговата строителна група. За план се ползва проектът на читалището в с.Завет.

На 10 август 1957г. започва изкопната работа. Строителните работи заедно с вътрешното обзавеждане продължават три години до окончателното завършване.

 На 28.10.1960г. читалищната сграда е открита тържествено.

Отколешния замисъл на читалищните дейци от 1930г. за поставяне на паметник в чест на падналите тетовчани във войните не е забравен, а осъществен на по-късен етап. В миналото са били закупени две мраморни плочи, на които са написани имената на загиналите във войните наши бойци. Поради липса на подходящо място за поставяне, тези плочи са лежали дълги години в мазето на Кметството. Едва през м.май  1992г.  управителният съвет на читалището обсъди и прие идеята на Александър Попов /кмет по това време и член на управителния съвет/ за поставяне на паметните плочи от двете страни  на читалищната фасада.                                                                      

В хода на разискванията сe приема още едно предложение: да бъдат поставени мраморни паметни плочи и на двамата наши опълченци. Изработката на целия ансамбъл е изпълнено от скулптора Никола Петров Василев / тетовчанин / и от строителната бригада на Пламен Здравков.

На 24.10.1992г. тържествено са открити тези паметни плочи.

 

 

 

 

Библиотеката е душата на читалището, извор на знания, място, където всеки човек може да прекара известно време в просвета, да се запознае с най-новите събития, да си избере желаната книга за в къщи, да разшири своя кръгозор, своята култура.

Още в първите години от основаването на читалището до 1912г. с приходите от вечеринки и представления се закупуват книги, като по този начин се слага началото на библиотечното дело в с.Тетово. През 1926/27г. се увеличават читателите, нараства и книжния фонд на библиотеката, а през 1929г. се прави абонамент за вестници и списания.

За библиотечната дейност в миналото черпим оскъдна информация от някои стари протоколи. Документите са изпратени в държавен архив и не можем да ги ползваме. Ето някои данни:

Първият щатен библиотекар е бил Кирил Ив. Несторов, но не се знае в коя година.

В 1946г. библиотеката развива добра културно-просветна дейност. Библиотекар е Недка Маринова Савова – 1946/47г.

От 1948г. до 1955г. за читалищна библиотека се е ползвал дюкяна в къщата на Богослов Генов и първата година жена му Петрана Генова е била библиотекар.

В 1952г. читалищната библиотека прави абонамент освен за български и за руски, т.е. съветски вестници и списания.

В 1952г. библиотеката се премества в дюкяна на дядо Недю Николов / срещу сегашната автобусна спирка/. Платен читалищен организатор е Марин Фердинандов. Библиотечен фонд – 1200тома.

От 1957г. до 1960г. секретар на читалището е Димитър Ат. Кошаров. Изпълнява длъжността организатор и библиотекар. Читалището получава 20 000лв. от Националния  съвет на Отечествения фронт за обзавеждане със съдействието на Стоян Шиклев. Литературата е около 3 000 тома.Направен е абонамент за 5-6 вестника и 10-тина списания.

През този период /1957-60г./ се извършва строежа на новата читалищна сграда. Домакин на строежа е Александър Попов.

В 1960г. библиотеката се премества в новопостроеното читалище. Библиотекар е Румяна Петрова Попова, а председател Мара Върбанова Дойчева.

През 1961-63г. секретар и библиотекар е Георги Върбанов. Библиотечния фонд 2 800 тома.

В 1965г. библиотеката е оборудвана с нови метални стелажи, изработени в с.Ситово, Силистренско. Отпуснати са средства за увеличаване на книжния фонд.

През 1967/68г. библиотекар е Велико Налетов и негов помощник на половин щатна бройка е Петко Христакиев Манушков. Библиотечният фонд достига 7601 тома.

До края на 1968г. литературата нараства на 8 105тома, а до края на 1969г. - 9 419тома. Библиотекар е Боянка Петрова. При библиотекар Иванка Цветанова фонда достига 12 446 тома.

От 1976г. библиотекар е Стефка Русева. В продължение на 20 години тя работи неуморно според новите изисквания и разнообразява дейността.     

                                                                                                      

       През 1996г. се забелязва повишаване на читателския интерес – причина за това е рязкото повишаване на цените на книгите на книжния пазар. Библиотеката разполага с над 20 000 тома, които се стопанисват добре и се ползват от читателите. За съжаление много малко средства могат да се отделят за нова литература.

През 1997г. за библиотекар е назначена Петинка Тончева. Времето е преломно – икономическата криза се усеща навсякъде. Без пари трябваше да се съхранят библиотеките и да се продължи дейността им. Дори и в този тежък момент книгите се търсеха и четяха, организираха се литературни  четения, търсеха се нови форми за привличане на читатели.

През м. ноември 2005г. читалището се сдоби с компютър и мултифункционално устройство. Започна нова ера в неговата дейност – информацията се намираше много лесно, справките се правеха бързо. Но за да се работи с компютъра е необходима подготовка . За целта започна обучението на библиотекаря.

През 2009г. стартира проект „Глобални библиотеки – България” на фондация Бил и Мелинда Гейтс. Нашата библиотека беше одобрена още на първия етап и получи пълно оборудване от 5 компютъра, 1 мултифункционално устройство и мултимедия.

На 22.06.2011г. тържествено беше открит интернет-център в библиотеката.От тук нататък дейността пое в друга посока – освен книгите, които се заемат за в къщи читателите имат неограничен достъп до информация чрез компютрите. Започнаха обучения по начална компютърна грамотност – в началото малко плахо, но с времето хората се престрашиха и се организираха групови обучения.В края на този проект се възползвахме от средствата, които се предлагат от Грантова схема за финансиране на иновативни проекти.

     Кандидатствахме с проект „Добри услуги – доволни потребители”, целта на който беше да се подобрят уменията на хората да ползват Е-услугите, които се предлагат; работа с Е-правителство и др. Сформираха се групи за обучение от безработни, ученици и родители, пенсионери. Обученията се посрещнаха с голям интерес.

В рамките на този проект беше изработен и сайт на читалището: tetovochit.eu и инсталиран библиотечен софтуер „Софтлиб”. Целта е цялата налична литература да се включи в общ електронен каталог, за улеснение на читателите и библиотекаря.

Много нови форми на работа с читателите се наложиха – „Маратон на четенето”; „Най-добър четец”; „Прочети и предай”; „Мамо, прочети ми…”; кръжок „Виртуален художник”; викторини, рисунка на асфалт и др.

Сега читалищната библиотека разполага с 21 670 библиотечни материала, грижливо заведени в инвентарни книги, а част от тях вече и в електронния каталог.

 

              В нашето село открай време се е свирило на народни инструменти: овчарчетата и говедарчетата в полето на кавал или свирка, цигулари и гъдулари – по сватби и празници на хорото.

              Първият организиран оркестър към читалището е тамбурашкият. Създаден е през есента на 1935г. по инициатива на Георги Г. Зартов. Ръководител на оркестъра е бил Асен Дюлгеров – служител в Общината.

               Ето какво разказва Георги Зартов във връзка със създаването на този оркестър:  „Бяхме една вечер заедно с Асен Дюлгеров в кръчмата и говорехме за читалищния хор, който съществуваше от една година под диригентството на моя събеседник. Между другото аз му предложих да основем и тамбурашки оркестър. Той ми отговори, че за целта са необходими най-малко 12 инструмента, а нямахме нито един. Казах му, че ще ги купим. А пари наистина нямахме – нито лев за такава цел.Все пак аз му казах, че пари ще се намерят . Но от къде? Нужни са 5000лева. Казах му да ме почака само десетина минути. Веднага отидох в съседната кръчма при кръчмаря Сава Ангелов Курков, който беше живо заинтересован от читалищната дейност. Обясних му, че са ни необходими 5000лв.за закупуване на инструменти за читалищен оркестър и предложих да даде парите на заем. Той се съгласи веднага, като ми каза: „Щом е за такава цел вземи 5000лв.” Върнах се веднага при Дюлгеров и сложих парите на масата. Той беше много изненадан и същевременно се зарадва. Предложих му да заминем още следващия ден за Русе и да уредим доставката на инструментите.”

              Инструментите били разпределени на самодейците така: Симеон Несторов и Михо Банев – I брач; Стефанка Банева, Сава Попов, Георги Ил. Русчев и Богослов Генов – бисерници; Венко Пенчев Босев – II брач; Върбан Димитров – III брач; Кирил Несторов – контра брач; Георги Г. Зартов – берде; Царева Несторова – I бугария и Калин Димитров – II бугария. Диригент – Асен Дюлгеров (тетовски зет). След упорити ежедневни репетиции оркестрантите успяват да се подготвят и изнасят в  салона на училище „Отец Паисий” първия си концерт, който е масово посетен от населението. Концертът е изнесен и в съседните селища – Вятово, Кубрат, Ново село, Юпер и в студиото на Радио Варна.

              Трайни следи в съзнанието на хората оставя Иван Георгиев Делистоянов / Делито/, без  чиято цигулка не се е осъществявало нито едно читалищно мероприятие. Не се забравя приятното звучене на кавала на Йордан Борисов Щатев и свирката на Атанас Цанев Бабовлиев. Неуморим е Георги Върбанов,който със своя акордеон се включва във всички състави.

              За нуждите на читалищния танцов състав през 1956г.е сформиран битов оркестър от три цигулки: Иван Георгиев Делистоянов, Илия Цанев Бабовлиев и Гецо Рахнев Цанев.

              В 1957г. към битовия хор с диригент Петър Гр. Петракиев се сформира битов оркестър от 12 души и така се получава звучен мощен ансамбъл. В оркестъра участват: Гъдулари – Руси Стоянов /Добруджанеца/, Григор Енчев, Иван Янакиев; Кавалджии –Пенчо Тодоров Босев /Дудулчето/, Йордан Борисов Щатев, Никола Стефанов Момчев, Пени Маринов /Боримеча/, Роман Александров Босев, Марин Енчев Маринов/ Моллата/ и цигулари – Илия Цанев Бабовлиев, Иван Георгиев Делистоянов и Гецо Рахнев Цанев. Ансамбълът има блестящи успехи както на Тетовска, така и на Русенска сцена.

              В  1960год. към читалището се сформира самостоятелен битов оркестър. В състава му влизат: Григор Енчев, Георги Янакиев с гъдулки; Атанас Павлов, Пенчо Босев, Роман Ал. Босев, Йордан Борисов, Никола Момчев, Петър Драганов с кавали и Ангел Петракиев – барабанист. Оркестърът се представя както на наша сцена, така и на районни прегледи.

              През м.Април 1964г. се организира и подготвя оркестър, който се налага с името си „Духов”, но в същност по състав е смесен. Той се сформира по настояване на читалищния секретар Велико Борисов Налетов. Ръководител на състава е Цветан Дамянов от гр.Разград с участници: Георги Върбанов – акордеон, Димитър П. Драгнев – тромпет, Димитър Димитров Василев – тромпет, Венко Ив. Крумов –  тромпет, Илия Ив. Илиев – тромпет, Петър Стефанов Шабански – кларнет, Иван Г. Делистоянов  - цигулка и Боян Дочев Недялков – барабанист. По-късно като барабанисти участват последователно Гроздан Маринов Грозданов, Димитър Тончев Маринов и Дафин Панков Чернев.За съжаление този оркестър прекратява  дейността си.

              В последните години от съществуването на оркестрова самодейност свири само битов оркестър, наричан шеговито „Щурците”, но за сметка на това редовно весели тетовчани по празници и седянки. В него участват: Григор Енчев – гъдулка, Георги Б. Чакъров – гъдулка, Пени Маринов – кавал, Георги Върбанов – акордеон и Исмаил Идаетов Раимов – тъпан.

 

 

Работно време	Контакти